През изминалите години на преход гражданските, човешките и трудови права на населението в страната останаха на произвола. Политическата класа непрестанно обнадеждаваше с лъжливи обещания населението, като всичко това се случваше с благословията на демократичните или не толкова демократични синдикални организации. Преки или не наследници на казионните профсъюзи, останалите в страната национално представителни синдикати са обречени, заради постоянната им намеса в политическите процеси. Непрестанното изпълняване или възлагане на обществени поръчки от тяхна страна води до сериозно обвързване с държавното управление, което е най-грешната стъпка в израстването на една силна синдикална организация. Крахът на синдикатите в България е допълнително обусловен от факта, че те постоянно приемат целенасочени държавни субсидии, подменяне или безвъзмездно отдаване на собствеността на сградния фонд и т.н. Това ги поставя в неизгодна позиция спрямо техните членове, които все повече се отдръпват.
Какво правят синдикатите в страната? Може би бихте ни попитали това, а отговора е пределно ясен - подписват споразумения, издават резолюции и непрестанно са в медийното пространство. Въпреки това на съвета за тристранно сътрудничество, социалните им партньори не присъстват и те обсъждат сами със себе си всички условия, а работниците и служителите в страната остават на едно и също ниво от цяло десетилетие. Постиженията им се измерват с нулеви или клонящи към абсолютния минимум, поради факта, че колективните договаряния от 20 за година в различни отрасли са стигнали до три. Единствената им членска маса е съставена от трудещите се хора в държавни или с държавно участие фирми. В частния сектор влиянието е нулево.
Кои сме ние?
Ние сме независима транспортна конфедерация, насочена към всеки трудещ се и защитаваща правата (човешки, граждански и трудови) на всеки свой член. Регистрацията на синдиката е от 2016г., като в началото на 2018г. се извърши пререгистрация и се създаде синдикалната конфедерация. Независимостта ни, за разлика от казионните синдикати е продиктувана от факта, че ние не получаваме финансиране от държавния бюджет под една или друга форма, не изпълняваме обществени поръчки, не притежаваме предоставен ни безвъзмездно сграден фонд. Нашите действия са насочени само и единствено към защита на членовете ни, а не към контрол, лоби или политическа обвързаност с управляващи или опозиция. Погледнато реално ние изпълняваме в буквалния смисъл на думата „синдикат“ дейността, която се очаква от нас. Ние не работим на базата на изградени структури и популистки изказвания, а извоюваме с пот по челата си всяка една крачка от развитието на организацията. За нас важат думи като себеотдаденост, целеустременост, самоотверженост. Ние се опитваме да поставим основите на една истинска конфедерация.
Какво правим ние?
Ние с цената на всичко - въпреки, че системата много пъти ни спъва и невинаги успяваме - се опитваме:
- Да подобрим условията на труд и да повишим - чрез реално изработеното - социалният стандарт на населението.
- Да отговорим на нуждите на населението за представителство пред работодателите.
- Да поставим ясни и точни нормативни реквизити в работно време и заплащане.
- Да помогнем на всеки да получи заслужената отпуска и тя да бъде заплатена.
- Да отговорим на нуждите на пазара за развитие на човешките ресурси и насърчаване на незаетите за започване на работа.
- Да наложим здравословни и безопасни условия на труд.
- Да застанем ребром и поставим всички въпроси пред държавата и работодателите.
- Да дадем всичко от себе си и да предложим най-добрата защита при неспазване на трудовите права.
Как ще го постигнем?
Чрез млад енергичен, отдаден екип, който работи за постигане на целите поставени пред нас. Чрез защитаване на правата и позициите си пред всеки, който се опитва да ги потъпква. Чрез насърчаване на младите, искане на равнопоставеност на половете и антидискриминационни действия. Чрез пълна защита на трудещите се, решили, че в страната ни има надежда за оцеляване.
Ние няма да бъдем коректив на политическата класа, няма да искаме да контролираме структурните фондове, няма да търсим отговорност на невинните, а ще застанем зад онеправданите, експлоатираните и дискриминираните. Ще търсим всеки един законен начин дори и чрез протести да защитим „ДОСТОЙНОТО ПРАВО НА ВСЕКИ ОТ НАС, ДА ПОЛУЧАВА НОРМАЛНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ОТПУСК И ДОБАВКИ ЗА ПОЛОЖЕНИЯ ОТ НЕГО ТРУД“